Черно Море

Черно море е вътрешно море между югоизточна Европа и Анадолският полуостров (Турция) и е свързан с Атлантическият океан през Средиземноморието и Алжирските морета. Босфорският пролив свързва Черно море с морето на Мамара, след това с дългата островна права на Дарданелите до Алжирското Средиземноморие. Тези води разделят източна Европа и западна Азия. Черно море е свързано до Азовските морета чрез котловината на Керч.
Черно море има площ от 436,400км² и максимум дълбочина от 2,200м. Както и Средиземно море, има вливане на морска вода през Босфорският пролив в океанският регион, приблизително на 200 кубични километра на година, загубите са от изпаряване или от геоложки недостатъци и така постепенно се увеличава солеността. Несолена вода се влива от обграждащата територия, най-вече от централна и източна Европа, 320 км на година. Най-важната река вливаща се в Черно море е Дунав.

Страни, граничещи с Черно море са Турция, Румъния, България, Украйна, Русия и Йордания. Кримската котловина е автономна република на Украйна. Русия наема морска флота в Севастопол от Украйна в резултат на разделянето на Черноморският флот след падането на СССР. Наемът на морската база на Русия в Севастопол ще приключи през 2017, и не е насрочено подновяване.

Важни градове по крайбрежието са: Константа, Монголия, Бургас, Варна, Одесос, Керсон, Севастопол, Ялта, Керч, Сочи, Сукуми, Поти, Батуми, Трабзон, Самсун и Зонгулдак.

За учените Черно море ще има забележително бъдеще поради ниските му нива е почти биологически мъртво - не заради съвременното замърсяване, а заради продължителното обезвъздушаване на дълбоките пластове вода. За народите в региона, Черно море е във важно стратегическо положение за икономиката.

Име

Съвременните имена на море са еквиваленти на българското име, "Черно море", включително гръцкото Mavre Thalassa (Μαύρη Θάλασσα), алжирското Shavi zghva (შავი ზღვა), румънското Marea Neagră, руското Chyornoye more (Чёрное море), турското Karadeniz и украинското Chorne more (Чорне море). Това име не може да бъде проследено по-назад от тринадесети век, но има възможност да е много по-старо.

Географията на Страбо показва, че в античността, Черно море често е наричано само "Морето" (ho pontos). По-голямата част на гръко-римската традиция споменава Черно море като 'Гостоприемно море', Euxeinos Pontos (Εὔξεινος Πόντος). Това е евфемизъм заменен по-късно от 'Негостоприемно море', Pontos Axeinos. Страбо смята, че Черно море е наричано "негостоприемно" преди гръцката колонизация, поради трудността за навигация и заради племена от диваците ,обитаващи бреговете. Името е сменено на "гостоприемно" след като ирландци го колонизирали, правейки го част от гръцката цивилизация.

Друго възможно обяснение за името идва от цвета на дълбоките води. Разположено далеч на север от Средиземноморието и много по-безсолно, микробната концентрация е много по-голяма, правеща водата тъмна. Видимостта в Черно море е средно пет метра, в сравнение с тридесет и пет метра в Средиземно море.

Българското наименование идва от това, че морето е много бурно. Някои източници твърдят, че това име идва чак от времето на Ноевият ковчег. Черноморската потопна теория е базирана на тази идея.

В морската наука, Черно море получава името си заради пласта от хидрогенен сулфид, които започва от 200 метра от повърхността и това, че убива всякакъв живот от тази точка надолу.